Трънка (Валовищко)
Тази статия е за бившето село в Гърция. За растението вижте Трънка.
| Трънка Δαμάσκηνο | |
| — село — | |
  Трънка  Трънка  Трънка | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
Трънка (на гръцки: Δαμάσκηνο, Дамаскино, катаревуса Δαμάσκηνον, Дамаскинон, до 1927 година Τρίνκα, Тринка[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Трънка е било разположено на 35 километра северно от град Сяр (Серес) и на 20 километра северно от Валовища (Сидирокастро) в Петричко-Санданската котловина в северното подножие на Сенгелската планина (Ангистро или Цингели) на границата с България при вливането на река Башлица в Бистрица.
История
[редактиране | редактиране на кода]Етимология
[редактиране | редактиране на кода]Според Йордан Н. Иванов името е от трънка от старобългарското 
, 
(общославянско) от протоиндоевропейския корен *terg-, *tr-, „бода“, „тегля“.[2]
В Османската империя
[редактиране | редактиране на кода]В края на XIX век Трънка е българско село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Трънка чифлик (Trenka tchiflik) е посочено като село с 56 домакинства и 170 жители българи.[3]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Трънков чифлик, принадлежи на К. Златков, богаташ серянин. От Валовища на С 3 часа; до една от сенгеловските реки, която прави почвата твърде плодородна. Жителите са всички българе и се смятат до 25 къщи.[4] | “ |
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Трънка живеят 150 българи.[5]
Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Трънков чифлик (Trinkof-Tchiflik) има 173 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Трънка е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция
[редактиране | редактиране на кода]През Балканската война селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Българското население на Трънка се изселва. В 1927 година е прекръстено на Дамаскино.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Трънка
Никола Арнаудов, македоно-одрински опълченец, 40-годишен, 6 охридска дружина[8]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 207.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 138 – 139.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 855.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53 и 884.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 53.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
